По пътя към Шипка – 15 години памет и приемственост
Вече 15 години една традиция събира хора от различни краища на България и ги повежда нагоре – към Шипка, към Паметника на свободата, към върха, превърнал се в символ на българската признателност и памет.
И тази година походите, организирани от Ротари клуб Габрово като част от Националното честване на Шипченската епопея, събраха стотици хора. Но зад снимките от планинските пътеки стоят човешки истории – за паметта, приемствеността и онова усещане, което кара хората отново и отново да извървяват пътя към върха.
Денят започна в Соколския манастир с панихида в памет на загиналите за свободата на България. В словото си архиерейският наместник отец Руслан отправи послание, което сякаш даде смисъл на целия път нагоре: „Трябва да защитим свободата в самите себе си и да останем хора в едно студено и отчуждено общество.“
Малко по-късно, сред участниците в похода, съвсем случайно чухме историята на Диляна – момиче от Разград, което преди години, с подкрепата на Ротари клуб Русе, получава възможност да продължи образованието си в Америка. Там среща бъдещия си съпруг и създава семейство. Тази година се връща за кратка ваканция в България със съпруга си и двете им деца. Разбира за честванията и ротарианските походи и решава да ги доведе на Шипка.
Разказът ѝ беше кратък, но завърши с думи, които казват много: „Да предадем историческото си наследство на новото поколение.“
И точно това се виждаше по пътеките към върха.
Сред участниците отново бяха приятели от различни краища на страната, включили се още през първата година след възобновяването на честванията и оттогава непропуснали нито един поход. До тях вървяха ротариански семейства с деца – малки ръце в ръцете на родители, ново поколение, което изкачва същия път и постепенно научава защо Шипка е много повече от място върху картата.
Петнадесет години походите на Ротари клуб Габрово водят към един и същи връх. Но всяка година хората са различни, историите са нови, а посланието остава.
Защото към Шипка не се върви само нагоре по планината. Върви се назад към историята и напред към децата ни.
А свободата е жива, докато има кой да помни, кой да разказва и кой да поеме по пътя след нас.